Еврозоната ни се изплъзва и след 2025г., ето защо… България регистрира

Еврозоната ни се изплъзва и след 2025г., ето защо… България записва едни от най-високите равнища на енергийна беднотия в Европейски Съюз.

Инфлацията в България последователно ще понижава, само че ще бъде по-висока от нормалната през предходното десетилетие
както поради външни фактори,
по този начин и разследване на провежданата политика на приходите, несъобразена в задоволителна степен с действителните бюджетни благоприятни условия. В такива условия участието в еврозоната
би се отсрочило и след 2025 година
Това се показва в постоянния годишен отчет „ Икономическо развиване и политики в България: оценки и упования “ на Института за стопански проучвания (ИИИ)
при Българската академия на науките (БАН).
Докладът преглежда положението и развиването на световната и националната стопанска система през миналата година и показва планирани оценки за икономическото развиване в средносрочен проект до 2026 година
Краткосрочната прогноза на ИИИ
е вътрешното търсене да продължи да бъде главен фактор на икономическия напредък, който се чака да остане под евентуалния и гладко да се възвърне до междинните равнища преди пандемията от коронавирус.
Динамиката на потреблението ще се
дефинира от повишаването на работните заплати, умереното повишение на заетостта и ниския, само че въпреки всичко позитивен напредък на кредитната интензивност в страната.
Инвестициите ще се въздействат главно
от темповете на асимилиране на средствата от Европейски Съюз. Предвид упования слаб стопански напредък в главните търговски
сътрудници на България,
външното търсене ще остане релативно ниско, а платежният баланс ще се утежнява през целия интервал 2024-2026 година,
предвиждат икономистите.
Препоръките им към икономическата политика в страната са ориентирани към активизиране на капиталовата интензивност, преструктуриране на пазара
на труда в изискванията на зелен
и цифров преход, осъществяване на фискална консолидация, насърчаване на капацитета на външнотърговските връзки със страни отвън Европейски Съюз и опазване
стабилността на финансовия бранш.
Докладът проучва и прави оценка измеренията на енергийната беднотия в България през интервала 2014-2023 година Посочва се, че България записва едни от най-високите равнища
на енергийна беднотия в Европейски Съюз,
само че изостава при въвеждането на механизъм за поддръжка на енергийно бедните семейства и не подхваща нужните дейности за целенасочена, цялостна и координирана
междусекторна политика в тази област.
Учените от ИИИ показват нуждата от осъществяване на дейна обществена и капиталова политика към жителите освен по
отношение на настоящите разноски
за превоз и сила, само че и за тяхното дълготрайно понижаване посредством целенасочени вложения и ограничения в енергийна
успеваемост и декарбонизация.
Обосновано е и въвеждането на механизъм за обществена търпимост на цените на електрическата енергия в изискванията на либерализиран пазар, който да е комбиниран с ясно написани ограничения и с ясна канара на диференциране на поддръжката по рентабилен аршин.
Прави се предложение енергийната беднотия
да се прави оценка не на разположение, а на равнище домакинство, съгласно броя лица в него, като се дефинира жилищната повърхност за всеки вид домакинство.
В системата за мониторинг на енергийната
беднотия би трябвало да се заложи годишно следене на реновираните здания и разхода за сила, съответна оценка на обществените
опасности и благоприятни условия,
последствията за заетостта и уменията, въздействията от климатичния и енергийния преход в страната, оферират още икономистите на Българска академия на науките, написа dir.bg.